Добри комуникатори ли са бебетата?

Posted on February 15th, 2012 at 12:45 pm by

0


Добри комуникатори ли са бебетата? Ако нямате дете и никога не сте имали, вероятно смятате, че бебето първите една-две години от своя живот има нужда основно от храна, сън, чисти дрехи и гушкане. Вероятно смятате, че децата са непредвидими, не можеш да знаеш какво искат в даден момент, нито пък те могат сами да ти кажат, следователно комуникация с тях просто не протича. Ако мислите така, от сега ви обещавам, че денят, в който се появи вашето малко бебе или ще преобърне тези представи и ще ви остави възхитени от новата вселена на комуникацията, която бебето ще разкрие пред вас или ще имате сериозни главоболия.

Разбира се, че този пост отново е посветен на комуникацията. Но тук ще се опитам да се върна към нейните корени – там от където тръгва всичко, нашите първи часове в този свят.

Опитвала съм се да се поставя на мястото на моето няколко месечно бебче и да си представя заобикалящия го свят през неговите очи. Представете си, например, че както спите приятно завити в топлата си постеля, някой ви издърпва за главата и от топлото, уютно легло се озовавате в една заслепяващо светла, студена стая, чисто гол, а около вас се суетят някакви странни създания, които не ви разбират и които не разбирате. Изпитвате неприятен дискомфорт, напрежение в дробовете си… Но най-лошото е, че никой не обръща внимание на странните ви звуци, които приличат на крясъци и плашат дори самите вас. Е, какво? Съгласете се, че в този момент умението ви да общувате е пряко свързано и с умението да оцелявате?

Слава богу, там някъде се появява едно от тези странни същества, което ви поема, стопля ви, дава ви храна, а двете прозрачни сфери, с които се обръща към вас имат успокояващо излъчване. Постепенно разбирате, че появата му ви носи приятни усещания, спокойствие, ситост, комфорт и дори можете да се отпуснете и да поспите след толкова стрес и объркване, които ви бяха причинени. Доверявате се на този човек, който не разбирате, но на който бихте искали да кажете всичко, което ви вълнува, защото очевидно той е готов на всичко за вас. Не знаете как, но някак той отгатва вашите мисли и потребности. Сега започвате да го наблюдавате и благодарение на своя бистър и свеж ум можете да забележите моделите на неговото поведение, които в определени ситуации се повтарят, звуците, които издава също се повтарят, начините, по които реагира също се повтарят при определени условия.

Бебето е един от най-ентусиазираните комуникатори, които сте срещали. Освен това, мога да кажа, че то е един от най-адаптивните комуникатори, защото с поведението си показва готовност да усвои всичко ново и непознато, което го заобикаля. И наистина мозъкът на детето учи изключително бързо чрез изграждането на модели. Затова, веднъж усвоено едно знание или умение, т.е. веднъж създаден този модел, бебето има нужда от много малко усилие, за да го възпроизведе и използва. Така е и с езиковото обучение на детето. Всъщност, говоренето на един език е чисто и просто условен рефлекс, който се развива и усъвършенства с времето – също както онзи добре познат пример с кучето на Павлов.

Моделът, по който детето учи език, е чрез анализиране на причинно-следствените връзки между звуците, които вие възпроизвеждате и заобикалящата среда, чрез анализ на звуците и фонемите, които възпроизвеждат хората около него. Този процес, никак не е странно, е най-активен през първите 2-3 години от човешкия живот. И това е времето, в което детето “се сдобива” с роден език.

Това е обяснението защо е толкова лесно да предадеш на детето един (а дори и повече от един) език на толкова раннна възраст. Неговият мозък с изключителна бързина (за разлика от по-зрелия мозък) дешифрира тези звукове и пресъздава техния модел в невронни връзки.

Какво приложение има това към чуждоезиковото обучение на много малко дете? Разбира се, че на толкова ранен етап (всъщност до 12-14 месеца) детето не може да каже и дума, но то активно дешифрира заобикалящата го реч – думи и звуци, морфологичната структура на речта, моделите на формулиране на изречения и т.н. Това не значи, обаче, че едно CD или ТВ програма ще накарат детето ви да проговори чужд език, само защото го чува от рано. Комуникацията все пак се случва между живи същества, затова и ролята на човека, когото детето обича и който се грижи за мъничето е от изключително значение. Детето е най-доброто доказателство, че комуникацията е двупосочен процес.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg