Беше време. Беше време и в България да се появят първите симптоми на скептицизъм или поне на умерен оптимизъм по отношение на интернет и всички произтичащи от тази нова медиа (в смисъл на medium) благини. Самата аз няколко пъти съм влизала в спор за това, че не трябва да се възлагат толкова много надежди на свободата, която осигурява мрежата. Добре известно е, че всяка неограничена свобода рано или късно се изражда в нещо друго. И най-важното е, че никога не знаеш кой как консумира тази свобода.
Разбира се, подобен скептицизъм или умерен оптимизъм не трябва да се асоциира по никаъв начин с нескопосаните опити за следене или наблюдение в интернет. Става въпрос за трезва оценка – къде сме, какво правим, какво се случва около нас и освен безспорните предимства на интернет, крие ли и потенциални рискове тази нова среда.
Повод за този пост е едно интервю с Иван Кръстев в в-к “24 часа”. Политологът поставя въпроси, които струва ми се, не са се появявали в българското публично пространство досега. Линк към интервюто тук.
bfree
2 years ago
Свободата не само в интернет, а и навсякъде е по-скоро процес, отколкото даденост. От тази гледна точка е хубаво че от време на време се ражда по някоя тъпа идея (като тази за следенето в интернет), за да може да преговаряме кои сме, от къде идваме и къде отиваме.
Технически погледнато няма гаранция, че следенето ще разбули нещо повече от това, което е известно в момента. И причината не е в липсата на информация или данни, а в тези които ги събират и обработват.
Който иска да остане анонимен ще намери начин да го направи: дали ще смени самоличността си от “анонимен” на “Гошо Тъпото” или някой друг е въпрос само на желание. По-важното обаче е какво ще стане с набедените? Или на някой му трябват повече набедени, за да отчита дейност, отколкото реално свършена работа.