Всъщност, не става въпрос за жена, а за Живота с главно Ж. Мислих си ако трябва в няколко думи да опиша своето усещане за живота, кои ще са те? Не знам дали в него има позитивизъм, реализъм или тъга. Може би по-малко от всичко. Усещането, че живееш, заключено в една алегория:

Да живееш е като да искаш да танцуваш в течаща река. Даваш си сметка, че трябва да плуваш, да не спираш, защото течението е силно и те отнася. Трябва да плуваш, а ти се иска да танцуваш, да се движиш така, както някакъв вътрешен импулс ти подсказва.

А ето и етичните измерения на това усещане:

Място за оптимизъм: Да, дори най-бързите реки имат вир.
Място за песимизъм: Не, дори и да се оставиш на течението реката може да те отведе на място, което си струва да видиш.
Право на избор: Да, можеш да измислиш нов стил на плуване.
Вяра: Че можеш да преодолееш течението.
Надежда: Че ще танцуваш един ден за себе си.

Simple as that.

Сподели: