Свръхинформация = Дезинформация

Posted on April 5th, 2010 at 10:09 am by

1


Във века на свръхинформацията са важни източниците, а не фактите.

Не можем да вярваме на всичко, писано или чуто някъде. За да си дадем сметка за това е необходимо чисто и просто да пуснем в Google тема, която ни интересува. Нека това бъде information sources credibility. 1 150 000 източника предлагат съдържание на тази тема.

В годините на доброто старо книжно време щяхме да имаме максимум 20-30 автора и 15-20 периодични издания, сред които да отсеем онези, които максимално се доближават до темата ни. Може би щяхме да прехвърлим повечето от тях. Днес е просто невъзможно да прегледаме всичко, дори не си го и помисляме. Казват, че бъдещето е на т.нар. vortals, които облекчават потребителите на информация в потока от данни, факти, твърдения. Идва от vertical portals и илюстрира подхода на структуриране на информация.

В работата си на журналист, а по-късно и на ПР, осъзнах, че има два начина да дезинформираш – единият, като не предоставяш пълна информация (което понякога значи да не даваш никаква), а другият като предоставиш свръх информация – която потребителят няма време и не желае да прочете, анализира, обобщи. Ефектът обаче е идентичен – потребителят на информация в крайна сметка разчита на свои интерпретации, които понякога са си направо свободни съчинения.

Нека се замислим сега – колко са безусловните източници, на които се доверяваме? За себе си трудно бих посочила повече от пръстите на едната си ръка. Със сигурност, тук не включвам нито една (професионална) българска медия. Харесвам форумите, защото дават възможност за обективност – заради многото и различни, дори противоречиви мнения, но на тях обикновено им липсва експертно говорене. Блоговете – те пък са в някаква степен обречени на субективизъм (макар, че влиятелните блогове провокират реални дискусии и следователно – много повече гледни точки). Вярвам обаче на добрите професионалисти.

И понеже попитах Google за тази тема, ще използвам един от резултатите, който „разгадава” основните причини, поради които хората избират да се доверят или не на източника си:

Авторитетът на автора/източника и формалното му право да се изказва по дадена тема – има ли професионална подготовка и опит в областта, за която говори; цитира ли се от други аналогични източници или автори; има ли връзка с официални институции/организации в областта, за която пише и т.н.
Обективността на автора – тук най-силен принос имат уменията да убеждаваш
Стилът на писане
Актуалното съдържание

Ами, успех в печеленето на доверие! Важно е, защото без него „умните” ни брътвежи звучат като монолози на луд гений.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg