Предложение за събота, късен следобед

Posted on January 10th, 2010 at 6:10 pm by

0


Малко са хората, които познавам и за които мога да кажа, че имат таланта да пропиляват елегантно времето си. Ето обаче едно предложение за онези, които не смятат това за грях.

Мястото:пространството, заключено между Докторската градинка, ул. Оборище и Шипка.

Времето: хе-хе, зависи колко точно имате да пропилеете.

Маршрутът: В зависимост от настроението… И все пак, можете да започнете с бавна разходка из алеите на Докторската. Любимо място на деца и кучета. За нас обаче е възможност да поизбистрим ума си от изминалата седмица. Трудно ни се отдава в друг ден да се пошляем безцелно някъде, да помислим или дори да спрем да мислим за известно време. Да се порадваме на чуждите домашни любимци, които безцеремонно вдигат крак до някоя пейка или да прочетем изпълнените с любов обяви за малки котета, които някой някъде щедро раздава.

От градинката маршрутът продължава по „Оборище”. Печално известна в едно отминало време с друго име – „Тодорище”. Улицата, която се обитаваше от бившата номенклатура, днес приютява чужди мисии и посолства. За колорит, от известно време тук се помещават Британският съвет и голям магазин на ОЧЗ (Организацията на чудовищата и злодеите) с видимо разнообразие на рок аксесоари. Това е повод да се сетим за годините преди ’89, за рок бандите на 90-те и за копнежа да се докоснем до забранената западна култура. И така, бавно се приближаваме до Музейната галерия за модерно изкуство (Оборище 10) в София. Няма и месец откакто отвори врати. И въпреки многото коментари, съвсем по нашенски – за пране на пари, за липса на опит, и др., свързани с хората, които стоят зад галерията, няма как да не се зарадваме искрено, че малко късче от западната култура вече ще има своята спирка в България. За жалост, неделя не е денят, в който можете да посетите галерията. Жалко наистина… защото няколко двойки като нас се върнаха от вратата с разочаровани лица. Което пък, поставя въпроса – кой ще се засили към галерията в понеделник, началото на работната седмица, между 10 – 19 часа към галерията? За сметка на това, колко повече хора биха отделили час-два да разгледат музея в някой от почивните дни. Както и да е, както вече казах – това е предложение за събота, късен следобед.

След като сте прекарали няколко приятни часа (за сега е само хипотеза, другата събота ще се уверя лично) с еротичното изкуство на Пикасо, можете да се възнаградите с не толкова духовна храна в едно близко местенце, наречено Park Bar (Шипка 26). От изчистения музеен интериор попадате в уютна, непретенциозна, но изработена със стил атмосфера, която дори с много обикаляне няма да почувствате в друго столично заведение. От тук насетне, късно кафе или ранна вечеря е само въпрос на лично предпочитание. Аз винаги залагам на кафето. И на екзистенциализма.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg