Ако някой блогър прочете този пост (имайки предвид, че този блог не се радва на изключителна популярност) може би ще се замисли. Ако ли не – някой някога все пак ще се сети да постави този въпрос на обсъждане, защото той ще получава все по-голяма популярност с развитието на блогърското общество.
Днес покрай един професионален случай, свързан с пускането на SMPR до група български блогъри, си дадох сметка за две тенденции.
Първата е осъзнаването на българските блогъри като гилдия със специфичен статут и макар и да звучи преувеличено – известна степен на власт. Да, блогърите имат влияние. Какво и до колко предстои да видим, но все пак го имат. От тук обаче започват въпросите. А основният е – как тези хора са готови да упражняват своето влияние. Днес се натъкнах вече на реплики от сорта на “ако искате реклама, кажете какво давате”. Странно, но като човек с журналистическо минало вече съм чувала този въпрос. Помните ли репликата: Нахранете журналистите. Аз я помня и винаги за мен е имала обиден привкус. Но тя беше по адрес на хората, които се титуловат гордо с името “четвъртата власт”. Влиянието има морални измерения. Е, питам тогава, ако петата власт са блогърите, това ли ще бъде цената за тяхното “благоразположение”?
И втората тенденция е свързана с дилемата “съдържание” срещу “лични контакти”. Това беше вторият повод да усетя известно притеснение. Някои от блогърите са убедени, че най-добрата комуникация между ПР специалисти и блогъри е положена именно върху основата на добрите лични взаимоотношения. Тези хора говорят също за дълг пред своите читатели. Не искам отново да използвам аналогията с медиите, но повярвайте, именно системата на “личните контакти” между ПРи и журналисти е била източник на много нечистоплътни материали из медиите.
Аз защитавам разбирането, че не личните контакти, а съдържанието трябва да стоят в основата на добрия пост. Разбира се, блогърите сами решават с какво да пълнят страниците на своите сайтове. Но ако имат поне малко претенции за отговорност пред тези, които ги четат вярвам, ще признаят, че съдържанието, а не приятелските връзки с ПР хората са водещи. Не ми се иска да ставам прекалено негативна, но съдържанието е това, което липсва на много български блогъри и медии. Защото под съдържание аз разбирам оригинален, авторски текст, а не преводна публикация от три-четири чужди източника.
Ами това е. Малко емоционално, но искрено и лично. Ако все пак някой стигне до този пост, ще се радвам да чуя и друго мнение.
tonino
8 years ago
аз съм един начинаещ блогър,от написаното тук разбирам ,че парите(мръсните) които превзеха българските медий са навлезнали и в блогърското общество,ето мнението на една възрастна жена за България-”Държавата това е народът,ако народът е силен,смел и образован ,тогава и държавата ще бъде силна.В 21 век народът на България не е силен,той е разидинен и манипулиран от 30-те партий,които има България,които се сещат за нас само когато има избори”.Не умея може би да се изразявам правилно,но това е мойто мнение.
Galena Ivanova
8 years ago
Не бих го казала толкова силно – че мръсните пари са превзели блогърите. Но мисля, че ПР и маркетинг професионалисти, които до този момент са свикнали да работят с медиите по един непрофесионален начин (разбирай, скъпи подаръци и разходки) ще се опитат да пренесат модела и към някои блогъри. В бедно общество като нашето тази привилегия е много изкушаваща. Сигурна съм, че сред блогърите ще има и много достойни и честни пред самите себе си личности. И точно тези хора ми се иска да преобладават. Но във времето, в което писах този пост, се сблъсках черно на бяло с обратното. Не съм против идеята за личните връзки ПР-блогъри. Просто държа на това, че съдържанието трябва да е водещо при избора на тема за постовете.
Kalin
8 years ago
Права си, но какво да се прави…Дано останат и такива (дори и много малко) със съдържание.
Ивелин Георгиев
8 years ago
Аз ще бъда кратък, точен и ясен – “Content is King”, разбира се би било хубаво да се изкарва някой лев допълнително, но за мен лично е малко кофти това да е с поръчкови материали.
Поздрави.
stiff
7 years ago
Блогъри, не разваляйте доброто начинание, като започнете да се вземате много на сериозно. Мъдрият човек никога не трябва да забравя своята нищожност и да се смята за важен фактор или N-та власт. Възможността да общуваме свободно(въпреки шпионските възможности на нета)е голямо богатство. Всеки човек е богатство за останалите ако има какво полезно да сподели с тях. Според мен най-важна е истинността на съдържанието, а припечелването не вреди.
Пано Кондоянис
6 years ago
Няма нищо лошо в поръчковите материали, винаги е имало хубави неща и боклук, всеки за себе си счита кое е за него и кое му върши работа, както и кога едни пари му трябват, няма мръсни пари, има мръсни хора.
Galena Ivanova
6 years ago
Разбира се, че винаги е имало поръчкови материали и винаги ще ги има. И вие обаче ще се съгласите с мен, че в момента, в който един блогър се поддаде на това изкушение и неговите читатели го усетят, той вече е изгубил най-важното – доверието им, нали? Все пак всички четем блогове, защото ни харесва начина, по който даден блогър пише, мисли, т.н., а не защото някой му плаща да прави това.