Ако някой блогър прочете този пост (имайки предвид, че този блог не се радва на изключителна популярност) може би ще се замисли. Ако ли не – някой някога все пак ще се сети да постави този въпрос на обсъждане, защото той ще получава все по-голяма популярност с развитието на блогърското общество.

Днес покрай един професионален случай, свързан с пускането на SMPR до група български блогъри, си дадох сметка за две тенденции.

Първата е осъзнаването на българските блогъри като гилдия със специфичен статут и макар и да звучи преувеличено – известна степен на власт. Да, блогърите имат влияние. Какво и до колко предстои да видим, но все пак го имат. От тук обаче започват въпросите. А основният е – как тези хора са готови да упражняват своето влияние. Днес се натъкнах вече на реплики от сорта на “ако искате реклама, кажете какво давате”. Странно, но като човек с журналистическо минало вече съм чувала този въпрос. Помните ли репликата: Нахранете журналистите. Аз я помня и винаги за мен е имала обиден привкус. Но тя беше по адрес на хората, които се титуловат гордо с името “четвъртата власт”. Влиянието има морални измерения. Е, питам тогава, ако петата власт са блогърите, това ли ще бъде цената за тяхното “благоразположение”?

И втората тенденция е свързана с дилемата “съдържание” срещу “лични контакти”. Това беше вторият повод да усетя известно притеснение. Някои от блогърите са убедени, че най-добрата комуникация между ПР специалисти и блогъри е положена именно върху основата на добрите лични взаимоотношения. Тези хора говорят също за дълг пред своите читатели. Не искам отново да използвам аналогията с медиите, но повярвайте, именно системата на “личните контакти” между ПРи и журналисти е била източник на много нечистоплътни материали из медиите.

Аз защитавам разбирането, че не личните контакти, а съдържанието трябва да стоят в основата на добрия пост. Разбира се, блогърите сами решават с какво да пълнят страниците на своите сайтове. Но ако имат поне малко претенции за отговорност пред тези, които ги четат вярвам, ще признаят, че съдържанието, а не приятелските връзки с ПР хората са водещи. Не ми се иска да ставам прекалено негативна, но съдържанието е това, което липсва на много български блогъри и медии. Защото под съдържание аз разбирам оригинален, авторски текст, а не преводна публикация от три-четири чужди източника.

Ами това е. Малко емоционално, но искрено и лично. Ако все пак някой стигне до този пост, ще се радвам да чуя и друго мнение.

Сподели: