ПоредниЯТ смислен коментар на Любослава Русева, който оставя горчивото усещане, че си културен имигрант в собственото си общество.
КоментарЪТ й този път е посветен на нелепия дебат „за или против” пълния член (в граматиката, разбира се). А граматиката може и да не е признак на култура, но е форма на дисциплина. Дисциплина на писмената ни реч. Не ви ли писна от своеволия и липса на правила?
МатерииалЪТ е интересен и си струва, прочетете го в “Дневник”.
Сподели:
Allisa
2 years ago
Такива глупости се измислят от хора, които не просто нямат достатъчно образование или обща култура. Според мен това са хора, които не желаят да учат нови неща (приемаме, че за някои е новост наличието на пълен член в езика, щото има и такива). Това е точно неприятното – какво да чакаш от хора, които не желаят да се развиват. Те езика си искат да направят на маймуница, а какво остава за други дейности.
Galena Ivanova
2 years ago
Проблемът е, когато тази посредственост се бори да се превърне в норма. Тогава се сблъскваме не просто с посредственост, а с войнстваща посредственост. Всъщност, ние от доста време й се “любуваме”
Allisa
2 years ago
Посредствеността е винаги войнстваща, винаги се стреми да се докаже, да погълне оригиналното, умното или красивото. Тя е като едно блато – допуснеш ли да се озовеш в него, можеш само да затъваш, докато те погълне. Хората, които го осъзнават, такива като теб и мен, са отговорни това да не се случи.
stiff
9 months ago
Поздравления за темата. Иван Хаджийски прекрасно анализира посредствеността и ролята й в българското общество. Един от основните проблеми на човечеството е все по-задълбочаващото се неразбирателство между хората. Основните причини са: безотговорното свободомислие, влагане на различен смисъл в едно и също понятие, нерадение към грамотността, жаргонизирането на езика и др.