Бойко Василев: В съвременния свят е по-важно да си пръв, отколкото прав

Posted on October 2nd, 2009 at 12:40 am by

0


„Ако говоря за себе си, ще говоря главно за грешки и заблуди”. С тези думи многозначително започва разказа си журналистът Бойко Василев. Предстоят 90 интересни и провокативни минути, посветени на разговор за великите комуникатори и митовете за тях. Бойко Василев е гост на първата от поредицата от девет „Срещи с добри комуникатори” на Apeiron Academy, поради много и разнообразни причини. Все пак най-силно е изкушението да погледнем на комуникацията през критичното око на медийния човек.

„Искам да ви разкажа за моето дълбоко смущение от медийния свят, в който живеем в момента”, казва Бойко Василев и присъстващите вече знаем, че обещанието за признатите грешки и заблуди няма да остане само на думи. „Роден съм 1970-та година и съм може би последното поколение, възпитано с книга”. Всеки прехвърля на ум книжните страници, които е разлистил напоследък. Не са много. Интернет е превзел и малкото празни минути от делника ни.

„В днешния свят ме притеснява изчезващото време за мислене”, продължава специалният ни гост. Ние, присъстващите, с усмивка се поздравяваме, че сме заделили една вечер, в средата на последната септемврийска седмица, за да… помислим. „Зададох си наскоро въпроса кога мисли Саркози. Не може да не мисли. Но неговата комуникативност и свръх бърза реакция, желанието му да изпревари всичко и всички, са до такава степен интензивни, че аз силно се съмнявам, че той има време за мислене.”

Тъкмо се пренасяме в динамичния свят на г-н Саркози и Бойко Василев ни предлага нова гледна точка. „Има и други хора – изключително добри комуникатори, успешни в медиите – които отиват в обратната посока – отказват се от мобилни телефони, не отговарят на мейлите си, не ползват компютър. Четат и разговарят с хората – при това доста избрани хора.” Тук, с доза горчивина, всеки от нас осъзнава, че свободното му време, правото да избираш с кого ще общуваш днес и с кого утре, отдавна се е превърнало в привилегия. Затова с кимане приемаме и следващото прозрение, поднесено ни от госта – парадоксът, че „в съвременния свят е по-важно да си пръв, отколкото прав“. Наистина няма как да противоречим на тази позната ни от личен опит истина. Информацията в нашия свят не просто ни залива, тя ни подтиска. И ако само за миг изпуснем инициативата, трудно догонваме събитията. И Бойко Василев го казва. Ето тук, обаче, идва моментът, който очакваме. Отговорът, който всички по един или друг начин сме се надявали да получим или сами да намерим. Как се справят великите комуникатори с тази ситуация?

„Две парадоксални стратегии могат да помогнат да се надвика този огромен хор – едната стратегия е хиперкомуникацията, другата – отказът от комуникация”. В единия случай се заемаш с тежката задача да наситиш всички комуникационни канали със своето присъствие; в другия – просто захвърляш телефонния си апарат. „Тайната на успеха по телевизията е да не се показваш по телевизията”, казва Умберто Еко, един от нашите съвременници, задаващи културната рамка на времето, и които са заставали пред микрофона на Бойко Василев. Журналистът ни дава още примери – руският писател Виктор Пелевин, символът на движението против неолибералната глобализация и капитализма Субкоманданте Маркос и др. Този двуполюсен парадокс всъщност се свежда до генералния избор за „формата или съдържанието”. Хиперкомуникация, в която комуникацията като че ли измества всичко останало или напротив, комуникация в името на реалния обмен на идеи.

Доскоро формата (иначе казано – комуникацията заради самата комуникация) взимаше превес над съдържанието, споделя гостът. В подкрепа на това припомня успехите на английския експремиер Тони Блеър и емблематичната работа на неговия медиен съветник – Алистър Кембъл. „Блеър се мислеше като чист ПР продукт – прекрасна форма без никакво съдържание”, обобщава Бойко Василев. „Почувствах с порите си как това дойде и в България в първите години на 21 век. Работата на ПР специалистите се привидя на вашите клиенти (бел.ред. политиците) като работата на фокусника, който вади зайчето от цилиндъра. От тук съдържанието изгуби значение”. Присъстващите – преобладаващо експерти в сферата на комуникациите – знаем добре за какво става въпрос.

За щастие, Бойко Василев е подготвил оптимистична теория за тенденциите в глобалната комуникация. „Кризата сякаш обърна нещата. Виртуалната политика може би беше свързана с виртуалната икономика. Президентът Обама и крахът на кризата реабилитираха съдържанието за сметка на формата. Хората поискаха реална стойност зад финансовите балони, американците избраха не яростния комуникатор, а онзи, който внимателно и премислено влага съдържание в това, което казва.” Напоследък кризата взе да ни става все по-симпатична.

Сега, разбира се, идва време и за болезнената съпоставка с това, което се случва на Балканите. Равносметката на Бойко Василев: „Българските политици и интелектуалци не са добри комуникатори по няколко причини – заради систмния отказ от съдържание, заради това, че говорят много дълго и най-вече заради липсата на въображение и добър език. Над всички провали на българската политика стои един голям провал – българските политици са неспособни да формулират новата мечта на България и народа й.” Не можем да не се доверим на тази оценка, дадена от журналиста, който се е срещал и разговарял с държавните мъже, пишещи страниците на днешната световна история.

Срещата приключи, но какво взехме ние – участниците в нея, от живия разказ на Бойко Василев? Ако изобщо можем да говорим за обществена мисия на ПР професията, журналистът ни показа една от възможните й посоки: „Задача пред ПР специалистите е да стимулират своите клиенти да изработят необходимото съдържание, а не да го заместват с лозунги и послания”.

Правим ли го?

Подготвено за Apeiron Blog

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg