Благослови ли Ватиканът интернет?

Posted on May 30th, 2009 at 3:32 pm by

0


Постът е подготвен за Apeiron Blog

Мислите на един лаик за начина, по който YouTube и другите социални мрежи ще повлияят върху имиджа на католическата църква.

Сигруно и на вас е правило впечатление, че католическата църква и Холивуд често влизат в ценностни схватки, от които обикновено печели кино индустрията. Как ли? Много просто – от повишения интерес, провокиран от протестите на християнски групи и консервативна Ватикана, срещу поредния комерсиален прочит на библейски сюжети. Погледнато от географската дистанция на Източна Европа, Ватиканът и Холивуд сякаш са двата противоположни полюса на западната цивилизация – единият свят създава образи, за да печели; другият – за да отстоява морални ценности.

И ако доскоро Холивуд ефективно „крадеше” образи и символи от християнската култура (спомнете си за “Шифърът на Леонардо”, “Страстите Христови”, наскоро излезлият “Ангели и демони”, “Хрониките на Нарния” и много други), то Църквата до този момент имаше по-скоро реактивна позиция, с която затвърждаваше образа си на консервативна, бавно променяща се и извън времето институция.

За да подсили драматизма, американското кино тиражираше един може би изкривен образ на Църквата – образ на догматичен противник на истината, на научния и техническия прогрес (за справка, “Шифърът на Леонардо” и “Ангели и демони”). Във войната между святото и светското се намеси и конспиративната идея за ролята на евреите в световния бизнес (с изказването на един от църковните служители, който индиректно намекна, че негативното отношение на киноиндустрията се дължи на факта, че тя е доминирана от еврейски фамилии). Това са само общи впечатления за начина, по който атеистичната половина от света възприема християнската църква.

Без да имам добри познания за историята и политиката на католическата църква, съвсем като лаик, ми се иска да коментирам две събития, между които не е нужно да търсим връзка. Все пак и двете в една или друга степен показват опитите за промяна на образа, който католическата църква носи няколко века след Просвещението.

Първото събитие е свързано с една нестандартна религиозна проява на пастор Роб Сийгърс.

Ако за проповеди се даваха Оскари, този пастор щеше да е носител на отличието, казва местен вестник,  разказващ историята на Роб Сийгърс.

По нетрадиционен начин духовникът провокира интереса на своето паство – преобличайки се като герой  от популярни холивудски филми (включително героят на Жокер от „Батман”) и черпещ от киното теми за своите проповеди. От измислените образи и случки във филмите всяка седмица той извежда послания, които са свързани с реалния живот на хората и християнския морал. Обяснението на пастора е просто. След като поп културата е езикът, на който общуват хората, църквата трябва да научи този език, за да изгради наново мост между тях и Бог.

Вторият повод за размисъл беше изказване на отец Федерико Ломбарди – директорът на пресофиса на Ватикана. В изказването, озаглавено „Blessed be the Net?”, отец Ломбарди прави искрен и професионален анализ на променените технологии и комуникации в 21 век. Онова, което ме впечатли, не е само високата степен на компетентност, с която отец Ломбарди говори за новата комуникационна ситуация, но и оценката му за рисковете, които тя носи със себе си (като например – дигиталното разделение на света, което изключва стотици хиляди души от дигиталното общество; конформизмът в комуникацията; търсенето на измамна реалност в дигиталния свят и др.)  Това, което събуди професионалното ми възхищение, обаче, беше начинът, по който отец Ломбарди мотивира необходимостта от промяна в стила на общуване на Църквата с нейните последователи.

„Не можем да заблуждаваме себе си като мислим, че съвършена комуникационна стратегия ще ни даде възможност да разпространяваме посланията на Църквата по начин, по който да избегнем противопоставянето и конфликта. Честно казано, успехът в такова начинание би бил съмнителен – най-малкото той би бил показателен за компромис или неяснота, а не толкова за истинска комуникация.”

Отказът от монопол върху говореното по религиозни теми и готовността да се участва в открит диалог с инакомислещите е знакът, предвещаващ промяната. С това поведение Католическата църква наистина изпревари доста светски институции и показа съвременно мислене.

Няма да правя прибързани обобщения, но вярвам, че горните две събития са добър урок за всеки един специалист, занимаващ се с комуникации, за това колко важно е умението да говориш на езика на значимите за теб индивиди, групи, общества. А цената си струва, защото в крайна сметка, печелиш благословията им да продължиш напред…

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg