The three Ps – PR, Power and Prejudice

Posted on May 26th, 2008 at 5:00 pm by

0


Свикнали сме (хората, работещи в сферата на Public Relations PR/ПР/) да приемаме наставническия тон и критично отношение на журналистите към начина, по който вършим работата си. Съвсем пресен пример… В един от майските броеве на уважаван седмичник пространен анализ критикува слабостите и неумението на ПР хората да общуват адекватно с медиите. Почувствахме се провокирани от този, да го наречем едностранен или едноизмерен коментар, в който ПР специалистите са представени откъм тъмната си страна на нелюбезни, натрапващи се, лоши професионалисти… изобщо хора, които с действията си затварят врати, а не откриват нови възможности.

И така, тенденцията която наблюдаваме през последните години може да се обобщи по следния начин: Колкото повече ПР специалистите се опитват да демонстрират ефекта от своята работа чрез нарастващ брой публикации, толкова повече амбиция влага журналистическата гилдия в желанието да показва лошото качество на предоставения ПР продукт, да акцентира върху своята безпристрастност и независимост по отношение на ПР информацията.

Целта на този коментар не е да поражда допълнително напрежение в диалога между медии и ПР специалисти, а да даде няколко щриха към симбиозата, в която са обвързани нарастващото влияние на ПР експертите в обществото, предразсъдъците, свързани с ролята на ПР и разбира се отговорностите, които влече със себе си този факт.

1st P: the Power….

През последните години, не само в глобален мащаб, но и в България има тенденция за разрастване на ПР индустрията; пораства влиянието на ПР специалистите в собствените им организации заради необходимостта от точна и навременна информация. Според едно изследване, проведено в началото на 2008 г. във Великобритания (за съжаление в България подобни изследвания все още няма), източник на 82 процента от публикациите в медиите (независимо от техния формат) е информация, произведена в ПР отдели. Безспорно, това дава огромно влияние на ПР практиците върху обществото и процесите на формиране на мнение по значими за него теми. ПР-те не само задават тон в публичното говорене, но и активно участват в него, но не като арбитри, а отстоявайки позицията на своя клиент или организация. От тук идва един непреодолим предразсъдък, свързан с работата на ПР-те.

2nd P: the Prejudice…

Става въпрос за неправилното разбиране, че основна цел на ПР хората е да „продават” на медиите своята информация или субективна истина, която обслужва техните клиенти и организации. Първо, работата с медиите едва ли надхвърля една трета от дейностите, които извършват ПР специалистите. Останалите близо 70 процента от активностите им са разпределени между вътрешни комуникации, изготвяне на бюлетини и др. материали, организиране на специални събития, извършване на проучвания, изработване на ПР стратегии за директно общуване със значими обществени групи.

На второ място, необходимо е да посочим няколко наши наблюдения, свързани с работата на ПР практиците, занимаващи се главно с media relations. Обикновено те са хора с богат журналистически опит и изобщо не им е чуждо медийното ежедневие, графици и приоритети. Голяма част от времето на тези вече бивши журналисти е свързано с това да подпомагат медиите в опитите им да получат информация по дадена тема, да обогатяват журналистически материал с още едно експертно мнение или да организират интервюта с високопоставени в организационната йерархия мениджъри. Ако сме обективни, ще признаем, че мнозина от тези организационни лидери щяха да са недостъпни за медиите ако не бяха ПР специалистите, които помагат на журналистите да избегнат времеемкия сблъсък с плеяда корпоративни адвокати. Дори в случаите, в които фирмените лидери са склонни да заемат позицията на No comment, ПР специалистите намират начин да разчупят тази закостеняла позиция и да помогнат поне отчасти на журналиста да свърши своята работа. Уверена съм, че ако бъде направено проучване сред ПР мениджъри за това колко обаждания дневно получават от журналисти и колко прессъобщения или информация за пресата подават, числото на първите многократно ще надвиши броя на вторите.

And the 3rd P: Public R…

При практикуването на ПР в България можем да се натъкнем както на добри, така и на лоши примери за общуване с медиите. Този анализ няма за цел да оневини некомпетентното поведение на ПР професионалисти, а напротив – да се опита да даде друга гледна точка към темата за диалога „ПР – медии”. Гледна точка, която не поставя едната група в зависимост от другата, а която вижда двете страни като равноправни партньори, със своите задължения към клиентите си (организации и фирми в единия случай и зрители, читатели или слушатели в другия), но и със споделени отговорности към обществото. Защото осъзнатото влияние трябва да бъде свързано с осъзнати отговорности… Голямото обществено влияние поставя пред ПР и журналисти изискването за по-висок професионализъм и етично поведение. Това е адресирано пряко както към опитите за грубо манипулиране на истината в интерес на клиенти или за „купуване на медиен комфорт” от страна на ПР практиците, така и към желанието на някои медии или техни представители да „търгуват” с влиянието, което безспорно притежават, погазвайки обществени принципи. За съжаление, в България думата „етичен” много често се разбира като „неефективен” и това важи и в света на ПР, и в този на медиите. Тук именно е мястото на професионалните общности – да успеят да създадат и наложат споделени норми за етично поведение. Оставайки настрана медиите, етичните стандарти са големият отворен въпрос пред ПР гилдията у нас и там все още има много работа за вършене.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg