Има ли място за етика в бизнеса или за бизнес в морала?

Posted on April 30th, 2008 at 4:47 pm by

0


Вече няколко дни темата за Корпоративна социална отговорност (CSR) занимава екипа ни, тъй като Apeiron Academy беше поканена да изнесе лекция пред студентите на форум на AIESEC на тази тема. Струва ми се, че нямаше член на екипа, който да не се включи с идея или съдействие, за да се получи накрая една доста добра презентация.

Докато течеше подготовката за лекцията нямаше много време за „лирически отклонения” и всички усилия бяха насочени към това да не бъде пропуснат съществен елемент от теорията, а и практиката на Корпоративната социална отговорност. Едва след като събитието отмина, при това с голям интерес от страна на студентите, имаше време за малко равносметка. В последните часове от работния ден се размислих за това явление – CSR, което набира все повече популярност и у нас.

Наскоро видях обява за курсове и тренинги за социално отговорни мениджъри, при това на доста „добра цена”. През последните дни сме свидетели и на една не много успешна кампания (колкото й фирмата, която я води да се опитва да се разграничи от планирания характер на инициативите си), в която явно са вложени доста средства, съдейки по пространните платени публикации в медиите. Публикациите следват почти учебникарските примери в опита си да покажат всичките четири нива на корпоративна съвест на една голяма българска компания. Името на компанията не е от значение в конкретния случай.

Въпреки че тази тема вече е в дневния ред на бизнеса, за хората, които се занимават повече или по-малко професионално с Корпоративната социална отговорност е известно, че българските компании разбират тази практика най-вече като спорадични, еднократни или случайни акции на добра воля, насочени към обществото с цел подобряване на фирмения имидж. Има проучване на тази тема от миналата година, което осветли иначе размитата идея за CSR в България. Изводите му потвърдиха това вътрешно усещане на много PR специалисти.

CSR не е нито млада, нито пък толкова стара идея. Заражда се в Западния свят преди 50-60 години. Не е много известно, че първата фирма, написала своя CSR REPORT е американска компания за сладолед. Няколко години след нея друга не така безизвестна компания публикува свой доклад в отговор на разрастваща се криза, в центъра на която е фирменото желание да потопи нефтена платформа в Северно море. Фирмата, разбира се, е Shell. Заради критики, медийни нападки, бойкот на продуктите, компанията преосмисля решението си да потопи платформата. За да докаже готовността си да зачита очакванията на своите клиенти и обществеността, Shell публикува и първия си Доклад за корпоративна социална отговорност, чието заглавие е „Печалба или принципи. Трябва ли да избираме?”. И така остава в историята на CSR…

Струва ми се, че тази история е не само нагледен пример за Корпоративната социална отговорност, който често се дава в курсовете за PR специалисти. Тя е показателна и за още нещо…

Етичен ли е българският бизнес?

Фокусирани върху това да се питаме етичен ли е българският бизнес, губим от фокус един много по-съществен факт. Българският бизнес НЯМА причина да бъде етичен. Ако преди години Shell прави крачка назад и отстъпва пред исканията на обществеността, българските фирми не срещат точно тази организирана и спонтанна реакция на обществото, което с действията си показва, че не одобрява бизнес плановете на дадена компания. Затова смятам, че българският бизнес НЯМА друга причина да бъде етичен освен суетното му желание да се хареса на обществото или наистина моралните си подбуди. В общество, което проявява търпимост към нарушаване на екологични стандарти от страна на бизнеса, към неспазване на трудовото законодателство, към неморални и неетични начини за забогатяване, фирмите нямат много основания да се разделят с 5 или 10 процента от печалбата си, за да си осигурят така наречения license to operate или „зелена светлина за действие”.

Може да водим дълги дебати дали и доколко са искрени компании като British American Tobacco или Shell в желанието си да инвестират обратно в обществото и средата, в която развиват своя бизнес, но струва ми се не в това е проблемът – етичен ли е бизнесът. Това, от което имаме нужда е по-скоро активно общество, което осъзнава потенциала си да санкционира неетични бизнес начинания.

Хубав пример в тази посока са акциите на група природозащитници, които показаха несъгласието си с безотговорното застрояване на българските планини и Черноморие. Едва когато този вид акции се превърнат в житейска философия за по-голяма част от българското общество, едва тогава идва ред на въпроса Етичен ли е българският бизнес? Засега той следва простото бизнес правило: The business of business is doing business…. Нищо лично!

Ето тези факти правят CSR-инициативите още по-деликатна сфера на PR в България. Корпоративните дейности не трябва да бъдат самодейно изпълнение, което заимства чужди модели и практики. Напротив, те трябва да са добре планирано начинание, стъпило върху познаването на тази обществена група или групи, към които е насочена социално отговорната програма.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg